Това е моето мнение. . . . . . . :: ПРИКАЗКА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА /нов прочит/

Постинг

24.02.2016 11:53 - ПРИКАЗКА ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА /нов прочит/

Прочетен: 1419 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.03.2016 10:11

Имало едно време едно малко момиченце. То било толкова красиво, че дори и всичките думи на света не можели да опишат неземната й красота. Е, можели, но разказът щял да придобие съвсем друг оттенък, а и подобно описание доста би ограничило аудиторията до „над 18 годишни“. Момичето било с перфектни мерки 93/60/90 и на два пъти печелило организираният от Митьо Пищова местен конкурс за „дупе на годината” и веднъж титлата „Мис Мокра фланелка – Лято 2015”, в плувния комплекс на съседното село. Майка й, потомствена кифла, вече трето поколение, я обичала толкова силно, че рядко успявала да устой на капризите й, и често я спонсорирала за участие в различни модни форуми и конкурси за красота, с надеждата за скорошна възвращаемост на инвестицията от някой похотлив и заможен инвеститор на преклонна възраст. В същото време, личен PR на момичето била баба й. Тя, освен че отговаряла за чат-срещите с френдове, била и нещо като „фейс контрол” за достъпа на други такива в Facebook – профила й. Добрата бабичка била истински хакер, предвид напредналата си възраст, и нерядко организирала групи за olnine – пазаруване от чуждестранни сайтове, като Ali Baba.com, AliExpress.com и т.н. Преди няколко години например, хващайки голямото коледно намаление, малко преди празниците във FashionDays, бабата успяла да закупи за подарък на малкото момиченце страхотна червена шапка на GAP. Не само това, ами и шапката била единична бройка, та намалението просто не било за изтърване. Безплатният чифт ръкавици от свинска нещавена кожа към нея, правели покупката истински търговски удар, а и перфектно допълвал пролетния тоалет от кожени изделия на бабето. Подаръкът между другото, наистина бил сериозно модно попадение, та момичето не спирало да се кипри с него. Правила си по една дузина селфита в тоалетните на разни заведения, и постоянно заливала социалните мрежи със снимки на патешката си муцуна и червената си шапка. Така й тръгнал и прякорът – „Червената шапчица“. Един ден, гледайки предаването „Вкусно” с Ути Бъчваров по Канал 1, майката на Червената шапчица решила да се пробва да направи това, което и Ути се опитвал вече повече от час и половина, а именно - содена питка. След няколко несполучливи опита и куп похабени продукти, резултатът от усърдният труд на майката наподобявал по-скоро на зле одялан камък от стена, строена по римско време от династията на Марк Аврелий, отколкото на тестено изделие. Поради същата причина, жената решила тактично да я набута на свекърва си, която и без това едвам понасяла. Заедно с Червената шапчица били единствени наследници на бабата, която по това време разполагала с масивна 2 – етажна къща и няколко стотин декара обработваема земя и гори.
- Върви да видиш как е баба ти, защото научих, че била болна, а и вчера пак се е вихрила до сред нощите в тамошният селски бар „При Бай Гене”, с мъжете от местната ловна дружинка! - казала майката.
- Не искам – отговорила Червената шапчица – Мирише на манджа у тях, а и ме кара да й върша домакинската работа – заридало със сълзи момичето.
- Върви ти казвам. И подпитай вземала ли е пенсията – казала майката - Занеси й тая питка, малко зелева чорба и това шише с ракия. Врънкай я също да ти препише къщата, докато още е жива...;)
Поради убийствено високите цени на винетките и нередовният междуградски транспорт, Червената шапчица решила да стигне пеша до къщата на баба си, която между впрочем се намирала в съседното село, но до нея се стигало през доста гъста и труднопроходима гора. Надявала се също така, и да спести някой лев за събота вечер, когато в култово за района чалга заведение „Showroom XS“, щяла да гостува съвременната поп–фолк фурия – Теди Александрова. Подобен „чалга фестивал“ просто нямало как да мине без нея. Щяло да е пълно с яки пичове от съседните села и паланки. Всичките с BMW-та, златни ланци и маркови дрешки на Philipе Plаinе, Gerogio Aranani и Disquared, внесени директно от столичният квартал Илиенци. Въобще ВИП-а на ВИП-овете в цялата околия.
Нахлузило момичето новите си сандалки, метнала тънка бутикова рокличка с дълбоко деколте и хукнала пряко през гората. Минавайки от там не щеш ли, срещнала непознатия за нея субект на име Кумчо Вълчо. Лицето било стар познайник на полицията, но Червената шапчица така и не подозирала. По данни от справки на МВР, Кумчо Вълчо, по прякор – Вълка, бил изключително опасен мошенник и обирджия, чийто престъпления били със сравнително висока степен на обществена опасност. Имал над 14 въоръжени грабежа, три дела за рекет, висящи още на първа инстанция, както и няколко отвличания на длъжностни лица, с цел изнудване за коригиране размера на здравната му осигуровка. Лицето дълго време се подвизавало из криминалните среди и по конкретно в ударните бригади на Мецан Страшни, известен още като Стравницата. Групата действала предимно на територията на горите около Враца и Монтана, с множество магистрални грабежи, рекети за мед и кражба на луксозни автомобили, предимно немаркирани. От няколко години обаче, след добре организирана съвместна акция между структурите на ДАНС и НСБОП, бандата на Мецан Страшни била разбита и голяма част от членовете и били арестувани и съдени по реда на „бързото производство“ по НПК. Сред тях били Лисан Хитрия, по прякор Лисо, известният с особената си жестокост Зайо Байо – по прякор Бънито, както и Ежко Бежко - Бодливия, за когото се предполага, че е бил мозъкът на организацията и свръзката на групировката с полицията за осъществяването на полицейски чадър над тях. Кумчо Вълчо бил единствен, пуснат под гаранция, тъй като лесно се оставил да бъде вербуван и да стане прокурски свидетел, от където му излязъл и другият прякор „певицата“. Неговите показания били ключови за налагането на осъдителни присъди срещу останалите членове на групата. Към настоящият момент вълкът не разполагал с много средства, понеже всичките му спестявания изгорели, заедно с фалита на КТБ, освен малка сметка в UniCredit BulBank, запорирана за недекларирани доходи, установени след внезапна проверка от инспекторите на НАП. И тъй като официално се водел безработен, Кумчо Вълчо се оказал под ударите на световната икономическа криза и от едно известно време бродел гладен из гората. Буркан зелева чорба, малко момиченце и шише „шльокавица” далеч не се вписвали в най–добрата му представа за приятна вечеря, но гладът вземал надмощие при определяне на решението и вълкът решил да се възползва от така отдалата му се възможност, в чисто кулинарният смисъл на думата. След миг колебание обаче, се разубедил. Наблизо се чували дървосекачи, които макар и отнетият им лиценз за сеч на „вечнозелена секвоя”, продължавали да секат и да изнасят дървесината в Македония, като „широколистен кафяв дъб”. Освен това, Кумчо Вълчо бил и леко стъписан от предизвикателната външност на момичето. Лековатото й поведение и дръзкият език, породили у него известна носталгия по отминалите времена и красивите жени с достойнство. „Днескашната младеж нямат нищо общо с децата по моето време“ - помислил си вълка. И наистина, момичето било винаги "табела" от горе до долу. В дрешника й, като медали били окичени само модни шедьоври на D&G, Cristian Dior, Miss Sixty и т.н.
Кумчо Вълчо обаче не бил съвсем вчерашен и бързо се окопитил. Още в младите си години, заедно с Пацата от Гълъбово и още двама търновски авери кръстосвали местните чалготеки и жънали от плодовете на пищни поп-фолк фурии.
Момичето не знаело за богатото криминално досие и сексуалните подвизи на вълка, затова си казало всичко.
- Отивам да видя баба и да й занеса питка, малко зелева чорбица и пакет цигари Боро, които мама й изпраща.
- Много ли далеч живее баба ти ? - попитал вълкът.
- О да, много далеч - отвърнала Червената Шапчица - чак в Чародейките, зад супера, нагоре по пътеката и в дясно, последната къща на края на квартала, …….. че и картата ми за тролея изтече да го е.....!!!
- Добре - казал вълкът - и аз искам да ида и да я навестя, щом ще има и ракия. Но ще взема такси, а ти мини за по напряко през Дружбите, Средна кула, Полски Тръмбеш, Козлодуй, Малко Търново и направо там, да видим кой ще стигне по-напред!
Вълкът спрял едно такси, натикал се вътре и с ехидна усмивка и зле прикрито задоволство, отпрашил към посочения адрес по възможно най-краткият път, тъй като и без това не мислел да плаща на бакшиша за услугата. Момиченцето пък тръгнало както си му е реда, през Дружбите, Средна кула, Полски Тръмбеш, Козлодуй, Малко Търново, че по пътя се отбила за кратко и до „капалъ чарши” в Турция, за да види има ли още намаление на безшевно дамско бельо. Междувременно Вълкът пристигнал до къщата на бабата и почукал
- Чук-чук!
- Кой е там? - попитала бабата.
- Рум сървиз….от социалният патронаж сме - казъл вълкът с преправен глас - носим Ви храната и лекарството против диария. Трябва също да разпишете и един формуляр, ако искате да ви подновим абонамента за вестник „Трета възраст”.
- А, наколенките на д-р Ливай ? – попитала бабата - поръчала съм ги преди седмица още, и никакви ги няма? Ще се обадя на адвоката си вече, така да знаете !!!
Бабичката, която лежала в леглото, била видимо изнервена от тежкия махмурлук от предната вечер и от неспирните болки в коленета, но след миг събрала сили и казала:
- Дръпни връвчицата, бре. Резето само ще се вдигне. Само си избърши обувките преди да влезеш, че бактисах да чистя.
Вълкът дръпнал връвчицата и вратата се отворила. Той се хвърлил върху бабичката и понеже от три дни не бил ял нищо друго освен един дюнер и малко бой, я нагълтъл цялата. После затворил вратата, пуснал си „Двама мъже и половина” по Fox Life и блаженно се излегнал в леглото на бабата да чака Червената шапчица, която не след дълго дошла и почукала на вратата:
- Чук-чук!
- Кой е там? - попитал вълкът, докато натиквал списанията на"Playboy" под кревата.
Като чула дебелия дрезгав глас на вълка, Червената шапчица отначало се изплашила, но после си помислила че баба й пак е хремава, и отговорила:
- Твоята внучка съм, Червената шапчица. Нося ти зелева чорба и малко ракия, ама да внимаваш, че е бая силничка. Мама я позлва за разтриване.
Вълкът й извикал с малко по-тънък глас:
- Ключа е под изтривалкатааааа.......- но след секунда се сетил, че това е от друга приказка и пак с престорен глас извикал - Ахъм....дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне.
Червената шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила. Като я видял че влиза вълкът се скрил под юргана и рекъл:
- Сложи ракията и резняка в хладилника и ела по – наблизко да ти се порадвам.
Червената шапчица се приближила до леглото, но малко се позачудила как изглежда баба й , и казала:
- Бабо, защо са ти толкова големи ръцете ?
- Правя супер серии за ръце, баба и направо се размазвам с тях. Много яко се натоварвам напоследък, особено трицепса...
- Бабо, а защо са ти толкова големи краката? - попитала отново Червената шапчица.
- Това е от стероидите, моето момиче. Набарах страхотна химия и програма към нея, само за 99,99 лв. на седмица. Голяма далавера, а.....????
- Бабо, а защо са ти толкова големи ушите ?
- Бах мааму..., трябва да спра да ги тренирам малко тея уши....!!!
- Бабо, а защо са ти толкова големи очите ?
- Заради сметката за тока и парното, моето момиче. Не може да не се оцъклиш, като те изненадат с такава сума, онези копелета от E.ON. и Топлофикация.
- Бабо, а защо са ти толкова големи зъбите ?
- Мия ги с Colgate, моето момиче, затова...... и други работи са ми толкова големи, за тях няма ли да ме питаш ? – попитал със зараждащо се раздразнение вълкът - Да вземе репортер да станеш ти - само въпроси задаваш !!!
Лошият вълк се хвърлил върху Червената шапчица и нагълтал и нея. Като се нахранил добре, отново легнал в леглото и си пуснал модния форум по fashion TV, тъй като вървели модели на бельо и не след дълго заспал. В този момент, край къщата минал един ловец, който предния ден активно се бил включил в пиянския маратон в бара „При Бай Гене“, заедно с бабичката и още петнайсеттина ловци от месната дружинка.
- О - казъл си той - тая още не е оветряла ! Чакай да видя ще мога ли да и бодна едно колянце, най - накрая! Влязъл в стаята, доближил се до леглото, и какво да стане – вързало му. Чак след 15-ина минути любовна игра и няколко неспулучливи опита да се съвкупи със спящият вълк, ловецът с ужас установил каква е работата. Първоначално, за миг през главата му пробягнала идеята да оноди и вълка, но след кратко вътрешно противоречие решил, че най-добре ще е да се оправи сам и рекъл на вълка: - А, пипнах ли те, копеле мръсно. От кога те търся!
И тъкмо да го гръмне, присетил се, че в местното РПУ от няколко седмици насам висяла табела на таблото, с главата на вълка и награда от 5000 лева за този, който успеел да го залови жив. Предвид цените на патроните в последно време и ниските субсидии за отстрел на вреден дивеч, да застреляш вълка си било жива набутвация. Затова вместо да стреля, ловецът решил да вземе едни големи ножици Solingen, произведени за немската фирма за козметика Swarzkopf, и да разпори корема на вълка, който същевременно продължавал блаженно да си похърква. Рязнял веднъж и Червената шапчица се подала. Рязнал още веднъж и освободеното момиченце скокнало възмутено на земята с думите:
- Егати и боклуците дето ядат тези вълци, до скоро само мене ме нямаше там.
След малко и бабата се усмихнала от търбуха на вълка, току от радост, току от желание да покаже новото си чене, което й било отпуснато безплатно по клинична пътека от здравната каса. Тя била още жива, но едва дишала. Червената шапчица донесла малко чакъл и баластра, добити наскоро от кариерата в съседното село, напълнили с тях корема на вълка и после го зашили. Чудно или не, но шевът бил толкова успешен, че когато разбрал за него, пластичният хирург на звездите д-р Енчев си скъсал дипломата от яд и завист.
Вълкът се събудил по някое време, протегнал блажено ръце и като видял толкова хора наоколо, хукнал да бяга през прозореца. За негова жалост обаче, дограмата била прясно сменена с подсилени 6 –камерни PVC – профили и дебел стълкопакет – 4 сезона. Факт, който не могъл да предвиди. Сблъсъкът с дограмата бил потресаващ. Вълкът се свлякъл на пода с комбъл на челото и два избити зъба и останал на земята неподвижен. За по-сигурно, ловецът грабнал пушката и му пуснал още няколко куршума в главата.
Едва тогава, нашите трима приятели се зарадвали. Ловецът взел кожата на вълка и си отишъл, а бабата и малката Червена шапчица си направили друсан кебап и суджуци от останалата част на вълка и така се нарязали с домашната скоросмърница, пратена от майка й, че три дена повръщали след това жилавия кебап. Естествено, за лукавата тинейджърка, това било перфектното оправдание да се сдобие с извинителна бележка за тази и следващата седмица от училище. Къде е била през това време – никой незнае. Факт е обаче, че след две седмици група тираджии я оставили пред тях, във видимо раздърпано и неприлично облекло. А какво е правила с тях - историята мълчи.....;)